Изгревът

Празнични Оферти

МИСТЕРИЯТА ЕНЬОВДЕН

Ден, в който всичко полудява – слънцето, росата, тревите и не на последно място жените…. J

Приятели – малки и големи, заповядайте в хотел „Изгревът“  на 23 и 24 юни  да празнуваме Еньовден – празник на Слънцето, Водата и Билките.

Ще започнем подготовката си през нощта на 23.06., когато ще участват и жените и мъжете ….  Рано сутринта, преди изгрева на 24.06  най-магичният ден на годината – Еньовден (изгревът в този ден ще бъде в 5:49ч.),  жените ще поемат на път към високите поляни. И там в хладната юнска роса, ще посрещнем светлината на изгряващото слънце. След това с местните клубове  ще се включим в изпълнението на ритуалите по Еньовден, ще се докоснем до мъдростта на предците ни и тяхното светоусещане, ще се потопим в необятния свят на лечебните растения, докато правим еньовски венци и търсим онази тайната билка, билката за неназованата болка... По-късно ще включим малките момичета в специални ритуали… Ще събираме билки, ще танцуваме, ще посрещаме Слънцето, ще се забавляваме.

Нека споделим тези зареждащи ритуали! Очакваме ви. За резервации тел: 00359 87 951 9303

Повече информация за магията на празника и ритуалите:

 

СТАРОТО  БЪЛГАРСКО ЗНАНИЕ

Тайнството на Еньовден се основава върху безкрайно старо българско знание. То идва чак от прабългарите, които са го наричали Аксу. Обичаят Аксу е бил начин да се измоли висша благословия от Тангра за продължаването на рода. Голи мъже и жени влизали в реката и със заклинания привличали към себе си любов и раждането на деца. Те пресъздавали легендите, че първият българин е бил заченат във вода…. Хората били убедени, че в този особен ден Тангра зареждал лъчите на слънцето с плодотворна сила и любов. А чрез водата силата преминавала и у човека, за да претворява щастливото съществуване в кратния му земен живот. Ритуалите на Еньовден пазят древното българско знание, че душата е онази вечна частица, която идва от Светлината и се прибира в Светлината.

Празникът и в този си вид носи белези на ранния култ към Слънцето. В деня му хората излизали от домовете си още преди изгрева, за да се поклонят пред светилото и да наблюдават раждането на деня. Вярвали са, че слънцето ще се изкъпе във водите на река, море, езеро и ще тръгне към зимата. Пък водата ставала магическа, лековита от досега си със светилото. Жените на всякаква възраст берат билки и цветя, сплитат ги в не просто голям, а направо огромен венец, под който може да мине цял човек. Целта е да се промушат под него в едно със своите деца, разбира се за здраве

СЛЪНЦЕТО

Календарно е свързан с лятното слънцестоене- един от най-важните астрономически преломи в годината, така че, съвсем естествено, в основата на празника стои култът към Слънцето. Според народната вяра от този ден то започва да умира, а годината клони към зима.

Именно поради феномена на лятното слънцестоене Еньовден се нарича още Средилéто, както са го нарекли още келтските друиди лечители – Midsummer day, а и днес англичаните го честват на Стоунхендж. С него са свързани обичаи за здраве, обич, плодородие и задомяване, както и обреди и ритуали със символичен и магически характер. На този ден, за здраве и опазване от зли духове, италианци и французи изпълняват обреда „прескачане на огън“.

Вярва се, че утринта на Еньовден слънцето буквално трепти, танцува. Който има щастието да види това чудно явление, ще бъде як, здрав и успешен през годината.
Сянката на човека в утрото на Еньовден също е източник на информация. Станете рано, точно преди слънцето да се покаже, и се насочете с лице към него. Когато лъчите ви огреят, обърнете се през рамо и погледнете сянката си. Ако тя е очертана в пълен ръст, значи и здравето и берекетът ще са пълни, ако се отразява само част, значи човекът го чакат болести и проблеми.

ВОДАТА

С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, където се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.

Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Обредно къпане отмива болестите и лошотията и пречиства човека за още една цяла година.

 ЛЕГЕНДА ЗА ЕНЬОВДЕН

Имало едно време… Мнооого, много отдавна, в наистина много, твърде далечно село живеел младеж на име Еньо. Много напет, личен ерген. Та този Еньо се влюбил в Стана. И Стана се влюбила в Еньо. Любовта и младата кръв бушували във вените, двамата млади така се привличали един към друг, че нищо не било способно да ги раздели. Обаче, както става в приказките, бащата на Стана не одобрил Еньо, а друг жених от чуждо село. Тежка бащина дума на две не става – уговорили сватба за чудо и приказ. Дошли сватовете от далечното село, ще взимат Стана да я водят при жениха. Тръгнала момата, няма как. Бащина дума не се прекършва, сватове от път не се връщат. Тръгнала, ама не било писано да стигне до жениха. Когато процесията преминавала по моста над Тунджа, Стана смъкнала булото от лицето си и се метнала в дълбоките води.

Залинял Еньо. Напетата снага се прекършила, живата походка изчезнала – не Еньо, а сянката на Еньо. Легнал момъкът на легло, болен от неизлечима любовна мъка. Болестта – ясна, но лек за нея няма. Лежал в постелите дълги предълги девет години, девет години дъжд не капнал в селото, изгорели нивите, отишла реколтата, настанал невиждан и нечуван глад. Сестрата на Еньо не издържала. На десетата година взела точилката и кросното, привързала ги на кръст, повила ги в бяло платно, облякла ги с женски дрехи, хвърлила отгоре едно було и повикала брат си: „Стани, Еньо, стани, мили ми братко! Стани, Еньо, да видиш кой е дошъл! Стана е тук! Дошла е булка да ти стане!“. Сякаш неведома сила изпълнила момъка. Скочил от постелята, сякаш не е лежал девет години, лицето му се озарило от блажена усмивка, протегнал ръце да гушне любимата си и… паднал на място без дъх. Извил се страшен вятър, докарал черни облаци, отпушило се небето, че като рукнал един дъжд… ле-леее, невиждан потоп се излял над пресъхналото и измъчено село. Тучна трева покрила ливадите, нивята се люшнали, натежали от берекет, заблеяли стадата, охранили се агънцата, селото отново се огласило от момински песни. Песни за любовта на Еньо и на Стана. И оттогава на Еньовден момите правят „булка“ и отново и отново измолват от небето да прати дъжд и плодородие. Както и любов, разбира се!

 ЕНЬОВА БУЛЯ

През вековете ценностната система на хората се променя и съответно се променя акцентът в обредността. Прабългарите практикували Аксу за плодородие, разбирайки под това любов между мъжа и жената, раждането на деца, както и – много важно!, тяхното оцеляване и продължаването на рода. По-късно разбирането за плодородие се променя в посока осигуряването на достатъчно храна за изхранване на рода, тоест отново пак опазване и продължаване, но на едно по-друго ниво.

Физическото оцеляване винаги стои в основата, но акцентът е различен – първо плодородие на жената и опазване на децата, които трудно са оставали живи, после – плодородие сред добитъка, за да изхранва човекът децата си и да се множи.

Булката, която вдигнала залинелия Еньо от постелите, се превръща в ключов ритуал в обредността за Еньовден. Той обаче вече е посветен не толкова на любовта, колкото на добрата реколта. Макар че връзката в легендата е очевидна – няма ли любов, няма и живот.

Допреди 2 века се е практикувал специален ритуал в кратката, но магическа нощ срещу Еньовден. Момичетата, на които им предстои да бъдат омъжени, приготвят свои лични китки. Бележат ги с нишан, за да си ги познаят, и ги пускат в менче с вода. „Мълчана“ вода се нарича, след малко ще разкажем защо. Менчето се покрива с було – естествено!, и се оставя под открито небе. Над китките е надвиснал трендафил, във водата плуват зрънца овес. На сутринта момичетата се събират заедно, за да разберат какво ги очаква.  Гаданието се извършва от „еньовче“ – съвсем малко момиченце, което все още не разбира от работите на „големите“. То е най-много на 4-5 години. Момите влизат в дома на детето и го обличат като булка. Хвърлят му червено було, запасват го с пелин, окичват го с венци. Вдигат го на рамене и тъй тръгват да обиколят всички ниви, градини и лозя, къщи и кошари. Където мине еньовчето, след него ще дойде берекетът. Разбира се, всичко това е съпроводено с песни и танци. Момичетата берат билки и цветя по пътя си, които свиват на китки и венци. Групата обикаля селото, като всяко девойче носи на свой ред Еньовата буля, докато булята се прави, че лети сама. По време на шествието питат детето каква ще бъде реколтата, ще избуи ли пшеницата, ще се роди ли много грозде, ще има ли хубав мед, както и всякакви други въпроси, които касаят стопанствата. Еньовата буля е твърде мъничка, за да дава разумни отговори. Тя отговаря интуитивно и спонтанно и думите й са предсказание за следващата стопанска година.

Обиколката на момите приключва отново в къщата на Еньовата буля, където ги чака котлето с пренощувалите китки. Девойките пеят и наричат, изваждайки китките една по една. Голямата загадка в този ритуал е кога момичето ще се омъжи (продължаването на рода), както и ще има ли здраве и берекет (оцеляването на рода). Момичетата пеят „Ой, Еньо-о-о, Еньо-о-о! Еньова бульо-о-о!“. През това време малкото момиченце, пременено като Еньова буля, изважда от котлето китките на девойките, белязани с конец или пръстен – някакъв нишан, по който да си ги познаят, след като са били объркани безразборно. Детенцето стои с покрито лице и се предполага, че действа „на сляпо“. Тя не може да разпознае китките, дори и да ги е видяла преди това. Вади произволна китка и нарича на собственичката й как ще премине животът й, ще бъде ли в заможно семейство, ще има ли здраве и имане, ще има ли щастие и радост и други. Това е отдаване на интуицията и канализиране в чист вид, подпомогнато от чистотата на съзнанието на малкото дете. В края на ритуала Еньовата буля се изкъпва с водата от котлето. Пуснатите по-рано ечемичени зърна се разпределят между момичетата. Тази нощ те ще ги скрият в леглата си, под главите, за да им се присънят техните бъдещи съпрузи.

Ритуалът е поредица от магически действия, които „накъсметяват“ бъдещето по най-ефективен начин. Китките са потопени в „мълчана“ вода, те са поели енергия от небето през нощта, а силата на луната е била увеличена стократно от червеното було и от розовия храст, който е включен с надежда за здраве.

 МЪЛЧАНА ВОДА

В ритуалите на Еньовден се използва мълчана вода. Простото обяснение е, че водата е налята от извора или чешмата в пълно мълчание. Но всъщност това е основно магическо средство, използвано на всички големи български празници. Причината е, че мълчаната вода е чиста, „незаредена“. До нея не са се докоснали ни добро, ни зло. Тя е поле, върху чиято структура буквално се „пише“ – тоест енергийната й структура поема желаната енергия, в случая на късмета, плодородието, здравето или каквато е целта на извършвания ритуал.

Мълчаната вода се и пие – по три глътки, като лекарство. Водата от менчето на Еньовата буля също има лечебна сила. С нея се пръска в дома на болния, за да се обеззарази и изгони злият дух на болестта. От нея болните деца пият, за да се оправят. С мълчана вода се поръсват и всички, които минават под еньовските венци. Това са големите венци от билки и цветя, които жените са изплели по полята. Те се поставят като порти, под които се промушват за здраве – боси, а на излизане се ръсят с мълчана вода.

МЪЛЧАНО ХОРО

Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце.

Същинското тайнство на Еньовден се извършва през нощта или точно преди да разпукне изгревът и е в две части – наричане, чрез което се призовава силата на Корена, и мълчанието, бдението. В този ритуал човекът изрича и фиксира във Вселената благото, което иска да получи. С прости думи това е нещото, което ще го направи щастлив, радостта в живота му. И иска силата за осъществяването, за сбъдването от своя български корен.

Наричането свършва с мълчано хоро, което се играе само от жени. Хорото е спокойно, прилича на просто по-чевръсто ходене. Цялата работа е в мълчанието – то се изпълнява, без да се пророни дори и дума, не и случайно! Жените мълчат и пречистват с дъха си пространството. Дишането е ключът в този ритуал, макар и позабравен вече. Изпълняват се особени дълбоки вдишвания и издишвания, групирани по три, които издават звук, подобен на изсвистяване. Така с дъха жените изчистват мястото, където ще бъде сторено същинското тайнство.

Хорото приключва при мъжкия огън, където жените се събират около мъжете. Друг обред е прескачане на огън. Огънят е една малка вселена, пренесена на земята. Човекът се връща символично при източника си и показва своята сила. Младежите наклаждали огромни огньове, засилвали се и ги прескачали, за да си гарантират сила и жизненост.

С култа към слънцето е свързано и паленето на обредни огньове, което, между другото, е характерно за цяла Европа. И точно тук – около огъня, се вика българския корен, призовава се българската земя, активира се родовата памет, силата на кръвните връзки – всичко това, събрано в една точка – земята. Призовава се на висок глас. Това е моментът, в който се преминава към пълно дълбоко мълчание. Мълчат до изгрева, мълчат и се пречистват. Мълчанието е магически ритуал, който премахва всичко старо, ненужно и болно и подготвя полетата за нов запис – дай Боже този път само на хубаво, на здраве, на берекет.

Наричане - с енергия, почерпена от земята и корена, се внася промяна в живота в желаната насока. Това е изкуството да се променя околната среда и обстоятелства, посредством човешката воля. Поговорки, в които ни се завещава тази истина, има много: казаната дума е неотменима като хвърления камък;  реченото е равностойно на стореното. Всички те отразяват убеждения, които залягат и в обредното наричане, в което се използва силата на изречената дума. Наричането изглежда просто за осъществяване, но е много, много трудно. Защото първо - човекът трябва да осъзнае какво иска, а след това и да признае на глас своето най-голямо желание – онова, което би променило живота му изцяло и издъно.

И втората крачка е смелостта да се изрече на глас. И когато едно нещо се изговори, то започва да съществува. В това е магията на думите, която следва магията на мълчанието. Ключът към сбъдването е концентрираното намерение за промяна и влизането в пълна хармония с природата и природните сили. А самото наричане има голямата, необикновената цел да променя животи. Това е една наистина оригинална, чисто българска традиция, която не се среща никъде другаде по земята в тази си форма.

През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

 САМОДИВСКО НАРИЧАНЕ

На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.

БИЛКИТЕ

От време оно се знае, че в тази кратичка, но пък чудна нощ растенията придобиват мощна лечебна сила, а веднага след празника губят тази изключителност и вече не се берат. Едно поверие разказва, че самите звезди се доближават към земята и зареждат с лечебни свойства билките, като усилват способностите им. Слънцето постига максимална енергийна активност, което буквално „зарежда“ растенията. В този период те са в растеж.

Късат се в сухо време, след като се вдигне росата, но преди изгрева на слънцето. Ето това съчетание е мъчнотията в цялата работа. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. Седемдесет и седемте лекуват седемдесет и седем болести, само за нелечимата болест има половин билка. Впрочем и за нея има половин билка, която обаче само определени билкари могат да намерят и използват.

Докато се берат билките трябва да се мълчи, за да се запази магията им пълна. Подреждат се в кръг цедилките, в които са набрали лечебните и магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание.

Традиция е от набраните билки да се направи и венец, да се върже с червен конец и се нарича на членовете на семейството. Венците се оставят навън през нощта,

От билките, между които на първо място еньовче, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.Обикновено на 24 юни се берат липа, жълт кантарион, лайка, жълт и  бял равнец, мента, еньовче, мащерка, маточина, невен, вратига, комунища, джоджен, маточина и здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир. От набраните билки, първа трябва да е еньовчето.

Билкарите никога не обират билките докрай. Те винаги оставят по един от всеки три стръка, за да има и догодина, на същото място да израстнат достатъчно растения и отново да се вземе лек от природата.

ЕНЬОВСКИ ВЕНЕЦ

Венецът е древен магически предмет, който закодира в себе си желанието за щастие и отдалечаване от зли сили. С венци се кичат всички обекти, които представляват особена ценност – животните, та да са плодоносни и здрави и да дават богато поколение, кладенците, за да не пресъхват, къщите, за да са пълни с деца, хамбарите, за да са пълни с жито. Сватбеният венец носи любов и деца. Всички помним и лавровите венци за войните-победители. Силата на венеца се намира и в короните на владетелите. Еньовският венец и горящият огън във формата на кръг са знак за цивилизована територия, отцепена от опасностите на широката Вселена. Извън този кръг е всичко опасно, което може да навреди, там е целият хаос. Огънят има силата да пази и да пречиства всичко, което мине през него. Така венецът и кръгът получават сакрална роля.
Казват, че на Еньовден всяка магия става и всяко гадание е истинско и се сбъдва. От билките, сред които водещо е еньовчето, се свиват китки и венци. Някъде правят по една китка за всеки един от семейството, за да му се гадае каква ще е годината и да му се нарече индивидуално късмет и успех. Такива цветни свитъци и сплитки се окачват из дома, за да прогонват нечистите сили. После от тези китки се къса за домашните лечебни чайове. Те се палят и с дима им се окадява стаята на болните. Запазват се и се ползват и за лек.

Сухият бял пелин пък се свива на китки, само че с голям размер, и с тези своеобразни метли се измита дома от всичко зло, което може да се е спряло и натрупало по ъглите и долапите. Стръкче от билката, скрита някъде на голо, пази от зли очи и уроки. Венец, свит от бял равнец, се окача над главата на болния, а когато поеме енергията на болестта, се хвърля в течаща вода, за да бъде отнесена надалече.

ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Особената енергийна активност на небесните светила по Еньовден се отразява освен на растенията, но и на хората. На Еньовден се сънуват пророчески сънища, в които информацията буквално се излива през отвореното небе към хората. Границите между този и онзи свят изтъняват и човекът може да получи ценни напътствия. В тази специална нощ пророческите сънища са присъщи на всеки, а не само на избрани. За да получиш съвет и помощ от небето, не се изискват специални дарби.

При гадаенето има значение каква е фазата на луната в дадения момент. Ако е растяща, в съня ще се покаже бъдещето, заедно с указания какви са най-правилните действия. Ако е новолуние, тогава ще получим информация за делата, които ще се наредят сами, без никакъв труд и усилия. На 24.06.2017 е Новолуние.

Ако луната е намаляваща, ще помогне за осъзнаване на преживян и приключил етап. Ако се присъни определен човек, значи е дошло време да се приключат отношенията с него. Ако се присъни проблемна ситуация – дошло е време да се разреши.

Ако луната е във фаза пълнолуние, тогава ще получим указания кои хора и събития от живота ни изчерпват нашата енергия, за да се предпазваме от тях.

Хубавите сънища по Еньовден се сбъдват, а кошмарите – обратно, показват какво ще напусне живота на сънуващия. Добре е сутринта сънуваното да се запише, защото се забравя почти незабавно. За да се сънува пророчески сън, обаче, трябва предварително да се изкаже намерение. При лягане си кажете, че молите за указания в живота си. Впрочем, добре би било да се заяви, че желаете, когато се събудите, да помните всичко подробно и ясно. При заспиване не мислете за нищо, което тревожи ума. Отпуснете се с някакви приятни представи, оставяйки отдалечени проблемите и най-вече: въпросът, по който очаквате пророчество в съня.

 ТРАПЕЗАТА НА ЕНЬОВДЕН

Традициите на Еньовден не са свързани със сядането на трапези, затова няма точно определени ястия, които се правят за този ден. По принцип празникът винаги се пада през петровите пости, затова ако нещо се слага на масата, то задължително е постно. На отделни места се правят обредни погачи, които се раздават с мед с пожеланието за сладка година, както и обредни курабии във формата на слънце. По принцип през този месец от едва започващото лято основно се готвят супи от зелении като киселец, ястия от зеленчуци, мусаки, качамак и други постни храни.

 СКРИТО ИМАНЕ

В нощта срещу Еньовден може да излезе късмета и на търсещите имане. Според поверието там където е заровено злато, свети син пламък. Тези иначе пазени от таласъмите жълтици, в този момент могат да бъдат взети безопасно

вети син пламък, а пазителите на жълтиците, страшните таласъми, са напълно безопасни.

14.02.2017

 Slide1

Каним Ви да споделите с нас вечерта на 14.02.2017г.

Предлагаме Ви да се насладите на селекция от подбрани вина и дегустационно меню, специално изготвено за Вас от Шеф Владимир Василев.

 

За резервации телефон: +359 87 951 9303 или на имейл:  izgrevat@traffic.bg

Очакваме Ви.

Slide2